И се блъскам в думи и представи.
В малки и големи страхове.
Песните в очите ми са стари.
Другото във мен са цветове.
Превъзмогваме каквото можем.
Вадим се сами от пропастта.
Има сняг по всичките ни кожи.
Затова е важна пролетта.
Не че сме наясно със живота,
но анализираме смъртта.
Бесове и кукли под леглото –
спорят за небивали неща.
Още малко въздух ни остава.
Колкото един замах с криле.
После ще се правим на заспали
в звездооките си домове.
Селвер
