събота, 4 април 2015 г.

Звездооко стихотворение

И се блъскам в думи и представи. 
В малки и големи страхове. 
Песните в очите ми са стари. 
Другото във мен са цветове. 

Превъзмогваме каквото можем. 
Вадим се сами от пропастта. 
Има сняг по всичките ни кожи. 
Затова е важна пролетта. 

Не че сме наясно със живота, 
но анализираме смъртта. 
Бесове и кукли под леглото – 
спорят за небивали неща. 

Още малко въздух ни остава. 
Колкото един замах с криле. 
После ще се правим на заспали 
в звездооките си домове. 

Селвер