Забравяме, каквото се забравя,
а другото оставяме само да свърши.
Раздялата е много дълга стая
в неподредените ни къщи.
Изпускаме премного автобуси.
Раздялата е път, започващ от средата.
Натрупваме причини помежду си.
И песни, дълги сто живота.
Начало съм на пълноводни думи.
Че няма еднозначни правила, е ясно.
Не ме спасява мисълта за юни.
Часовниците са пияни.
Раняваме се волно и неволно.
Но всеки свойте демони опитомява.
Един във друг се търсим и не помним,
че нищо в този свят не ни спасява.
Селвер
 |
| https://www.flickr.com/photos/dmphotography_x/9181233644/ |
