четвъртък, 9 април 2015 г.

Не помним

Забравяме, каквото се забравя, 
а другото оставяме само да свърши. 
Раздялата е много дълга стая   
в неподредените ни къщи. 

Изпускаме премного автобуси. 
Раздялата е път, започващ от средата. 
Натрупваме причини помежду си.  
И песни, дълги сто живота. 

Начало съм на пълноводни думи. 
Че няма еднозначни правила, е ясно. 
Не ме спасява мисълта за юни. 
Часовниците са пияни. 

Раняваме се волно и неволно. 
Но всеки свойте демони опитомява. 
Един във друг се търсим и не помним, 
че нищо в този свят не ни спасява. 

Селвер 

https://www.flickr.com/photos/dmphotography_x/9181233644/