вторник, 11 декември 2018 г.

* * *

И ще се втурнем главоломно 
към дума, жест или към някой. 
От обич ли или от волност. 
Или безбройни бягства. 

Крилете са ръце, щом съмне – 
животът почва отначало. 
Нима не знаем? Сън е
това, което ни очаква. 

Представите ни многостайни 
на безграничност ни обричат. 
Ще затвърдим каквото знаем 
или ще се опровергае всичко. 

reaching the world below by Brooke Shaden

петък, 30 ноември 2018 г.

*

Така се вкопчваме в живота, 
а той лети, лети, лети... 
Стотици хиляди "защо"-та. 
Насред безкрая – аз и ти. 

Най-слънчевото място на душата – 
населено с мечти. 
Човекът е съвкупност от нещата, 
които може да прости. 

Незнайни улици ме чакат, 
неизживени красоти. 
Човекът е съвкупност от нещата, 
които няма да прости. 

петък, 23 ноември 2018 г.

* * *

Все е сън, щом е свързан със птиците. 
Все е сняг, щом белее светът. 
Щом е обич, е малко зависимост. 
Но не викай, далеч е брегът. 

И не бъркай със лудост тревогите. 
Те са сенки или пък не са. 
Разбери, че са мними оковите. 
Чудесата крепят този свят. 

Не търси еднорози зад думите, 
те са път или всичко е път. 
Любовта е море за преплуване.  
И не викай, далеч е брегът. 

Pinterest:Eylül Öztürk  Beni takip edebilirsin.  You can follow me.  Вы можете следить за мной.

четвъртък, 15 ноември 2018 г.

Остават куп неща

Когато и да си отидеш, 
ще ти останат куп неща.
Неща, които не опита.
Неща, които обеща. 

Писма, които не написа, 
звезди, които не видя. 
Неподозиран смисъл 
и не мирисани цветя. 

Недостроени платноходи, 
недосънувано море. 
Недоразбрани строфи,  
недопрочетен ред.  

Остават недопяти песни, 
недомечтана синева. 
Недообичани човеци, 
недоизречени слова. 

фотограф - overjoyed 

сряда, 7 ноември 2018 г.

Сто на сто

По есенните коловози 
кънти на лятото смеха. 
Незнайно накъде ни носи 
течението на стиха. 

Незнайно колко ще ни струват 
нещата, казани на глас. 
Душевните ни амплитуди 
засягат само нас. 

Не зная как се обяснява 
милувка и перце. 
И как се уравновесява 
объркано сърце. 

Но зная, че ще се изрони 
листо подир листо 
тъгата. И ще дойде пролет. 
Ще дойде. Сто на сто. 

~

Разделите са тези, които карат листата на душата да опадат. 
Есента няма нищо общо. 


*

Защото есента ме приютява 
в невидимите свои къщи. 
Септември цветовете си развява. 
Разголва златната си същност. 

Тръпчив остатък от тревога 
на боровинките във сока. 
Нещата, без които мога, 
са много, много, много, много.