неделя, 18 февруари 2018 г.

*

Трептят неизговорените думи, 
а в мен поникват хиляди кокичета. 
Изгубваме се в чувства пълнолунни – 
обичаме, обичаме, обичаме. 

Любови златострунни ни откриват,
но колко ли от тях са истински?
Невидимото в дните ни се слива
с каквото е останало след птиците. 


четвъртък, 8 февруари 2018 г.

*

Денят е повече от висотата си, 
щом почва с думата "обичам". 
И въпреки дъждовните остатъци, 
все повече на слънцето приличам. 

събота, 27 януари 2018 г.

Само че...

Нищо не ни е отнето, 
нищо не ще го замести. 
Всяка вина е поета. 
Всичко остана под преспи. 

Думите са разпилени, 
стихове колкото вечност. 
Дните са много зелени, 
само че ти си далече.