*

 

Освобождавам всичките неща,

които се страхувам да изгубя.

Тъга безкрайна, кой те завеща

на моя свят, на моите минути?

Животът – невъобразимо къс.

Не стига времето, не стига.

Докато си навия кичура на пръст,

дошло е време да съм звън на трепетлика.

И надали ще разбера докрай,

кое ме прави по-безпътно-празна.

Дали това, което избера,

или пък друго, от което се отказвам.

Тъга безкрайна, има ли душа

забравата, която трупам?

Освобождавам всички хора и неща,

които се страхувам да изгубя.