"Понеже няма как да спра Смъртта"
Емили Дикинсън
Понеже има толкова неща,
които не разбирам и не търся.
Понеже някой ден ще отлетя,
но без да мога да се върна.
Понеже сме с раними сетива,
а пролетта ни съживява.
Преодоляваме едва-едва
това, което ни отдалечава.
Преливаме един във друг,
дифузии със много дълго ехо.
Понеже е далече този юг,
но все е някаква утеха.
Ръцете са единствените ни криле.
И всяка топлина е нужна. Всяка.
Минават дни, минават цветове.
Обичам те е разстояние от мрака.
Понеже имам почнати писма,
но думите ограничават.
А имам да ви кажа толкова неща –
зелени и лилави.
Селвер
