сряда, 29 април 2015 г.

Сянка

                           "Петна от въздух... Вятър ли повява 
                           в черупките на нашите души?" 
                                          Иван Методиев 

И съм така заета с нещо дълго, 
което може би е сянка. 
От себе си направих стълба, 
да мога да избягам. 

Безлюдността, заседнала в очите  
е ехото на нещо тайно. 
А чувството за нелечимост  
го прави тъй безкрайно. 

Въображаеми криле и клади. 
Пропадането също 
е част от свободата. 
Минутите са къщи. 

Светът е друг по долните етажи. 
Далеч от светлата повърхност. 
Не мога всичко да разкажа  
за днешното си дъно. 

Едва ли е поглеждане надолу 
това, което ни смалява. 
Започванията отново 
съвсем не са начало. 

Селвер