"Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?"
Иван Методиев
И съм така заета с нещо дълго,
което може би е сянка.
От себе си направих стълба,
да мога да избягам.
Безлюдността, заседнала в очите
е ехото на нещо тайно.
А чувството за нелечимост
го прави тъй безкрайно.
Въображаеми криле и клади.
Пропадането също
е част от свободата.
Минутите са къщи.
Светът е друг по долните етажи.
Далеч от светлата повърхност.
Не мога всичко да разкажа
за днешното си дъно.
Едва ли е поглеждане надолу
това, което ни смалява.
Започванията отново
съвсем не са начало.
Селвер
