неделя, 26 април 2015 г.

Да не забравя

Да не забравя колко дълги 
са тези дъждоносни нощи. 
Огледалата са безмълвни. 
Отсрочваме, каквото се отсрочва.  

Да не забравя да повтарям 
зеленото – за да не свърши. 
И без да споменавам края, 
да знам, че думите са къщи. 

Да знам, че нещо все ще мине 
през филтъра за птици. 
Да не забравя, че вълните 
са отражение на сини мисли. 

Да не забравя да си тръгна, 
когато свършат всички рози. 
Когато времето е дълго 
и всичко премълчано е от полза. 

Звънливостта е някакво мерило 
за липса и наличие на вятър. 
Разделям незначимо от значимо. 
И не забравям, че почти е лято. 

Селвер