понеделник, 4 май 2015 г.

Дъждооко стихотворение

Прииждат дъждооки облаци. 
Денят отлита като бяла птица. 
Хартиени лица и кораби 
отвъд представите за близост. 

Каквото вече сме си казали, 
е вятър в макови полета. 
Недей ми обещава нищо пясъчно. 
Достатъчно пустинно е сърцето. 

Дали са слънчев филтър пръстите, 
когато си говорим за небето? 
Човекът за човека е безсъние. 
Не са виновни цветовете. 

Прииждат дъждооки облаци 
в хартиени убежища за мисли. 
Когато всичко в мене е безполюсно,  
стихотворенията са молитви.

Селвер