Прииждат дъждооки облаци.
Денят отлита като бяла птица.
Хартиени лица и кораби
отвъд представите за близост.
Каквото вече сме си казали,
е вятър в макови полета.
Недей ми обещава нищо пясъчно.
Достатъчно пустинно е сърцето.
Дали са слънчев филтър пръстите,
когато си говорим за небето?
Човекът за човека е безсъние.
Не са виновни цветовете.
Прииждат дъждооки облаци
в хартиени убежища за мисли.
Когато всичко в мене е безполюсно,
стихотворенията са молитви.
Селвер
