Пропускливост

                           "... всеки сам за себе си е болен, 
                           всеки сам за себе си умира." 
                                       Андрей Германов

Невидимите отвори по кожата 

пропускат чужди страхове. 

Зеленото е само множител  

на пролетните редове. 

И сякаш няма нищо след умората. 

И никога не е било. 

Усещане е някакво. Прозоречно. 

Като след литнал албатрос. 

Като следа, останала по въздуха 

от дума за любов. 

Като отвикване от нещо в събота. 

От нещо скъпо и добро. 

Остават птици по върха на пръстите  

от дълго взиране във хвърчила. 

А другото е геометрия на възлите. 

Със други думи – самота. 

Селвер