четвъртък, 23 април 2015 г.

Пропускливост

                           "... всеки сам за себе си е болен, 
                           всеки сам за себе си умира." 

                                       Андрей Германов

Невидимите отвори по кожата 
пропускат чужди страхове. 
Зеленото е само множител  
на пролетните редове. 

И сякаш няма нищо след умората. 
И никога не е било. 
Усещане е някакво. Прозоречно. 
Като след литнал албатрос. 

Като следа, останала по въздуха 
от дума за любов. 
Като отвикване от нещо в събота. 
От нещо скъпо и добро. 

Остават птици по върха на пръстите  
от дълго взиране във хвърчила. 
А другото е геометрия на възлите. 
Със други думи – самота. 

Селвер