Не сме ли с тебе навик за излитане?
Не бяха ли ръцете ни крила?
Това, че не разбираш мойта истина,
не е ли път към нови начала?
Едва ли сме убежище за някого.
Човек не е роден – да е приют.
Минават, преминават влакове.
Но само аз оставам тук.
Балансът между трудното и лесното
е точно на ръба на пропастта.
Не мога да се отрека от песните,
а също и от слънчевите си петна.
Причината за всичко намаляващо
е изговарянето му на глас.
За другото в очите и душата ми
причината съм аз.
