"Събирай ме понякога от думите."
Яна Кременска
Очаквай ме, очаквай ме понякога,
когато думите са леки.
От светещи метафори и граници
ми направи пътека.
Чети ми онова стихотворение,
в което времето е бяло.
А стигнеш ли до края на морето ми,
започвай отначало.
Напомняй ми, че сме така устроени –
да не разбираме сърцето.
Че щом сме във сезона на мусоните,
едва ли са далече дъждовете.
В най-южните си междуредия
запазваме, каквото се запазва.
От междуметие до междуметие
са други думи и държави.
Забравяй ме, забравяй ме понякога.
Но не съвсем. Но не до края.
Мълчанието също е очакване.
Делфините го знаят.
Селвер
