вторник, 5 май 2015 г.

Неизговорено

                                   "Събирай ме понякога от думите." 
                                                        Яна Кременска 


Очаквай ме, очаквай ме понякога, 
когато думите са леки. 
От светещи метафори и граници  
ми направи пътека. 

Чети ми онова стихотворение, 
в което времето е бяло. 
А стигнеш ли до края на морето ми, 
започвай отначало. 

Напомняй ми, че сме така устроени – 
да не разбираме сърцето. 
Че щом сме във сезона на мусоните, 
едва ли са далече дъждовете. 

В най-южните си междуредия 
запазваме, каквото се запазва. 
От междуметие до междуметие 
са други думи и държави. 

Забравяй ме, забравяй ме понякога. 
Но не съвсем. Но не до края. 
Мълчанието също е очакване. 
Делфините го знаят.  

Селвер