понеделник, 2 март 2015 г.

Снеготопене

Неравномерно остаряваме. 
Душата повече от съвестта. 
Какво да обяснявам лятото 
на зазимените си сетива? 

Навярно думите са гларуси. 
Светът ми е така неподредим... 
От видимия край на хаоса 
снегът изглежда обясним.  

Остава малко мрак в зениците. 
Но няма вечна тъмнина. 
Снеотопенето е истинско, 
но не усещам пролетта. 

Неравномерно изветряваме. 
Очите повече от мисълта. 
Докато обяснявам бялото, 
ръцете ми са станали река.  

Селвер