Неравномерно остаряваме.
Душата повече от съвестта.
Какво да обяснявам лятото
на зазимените си сетива?
Навярно думите са гларуси.
Светът ми е така неподредим...
От видимия край на хаоса
снегът изглежда обясним.
Остава малко мрак в зениците.
Но няма вечна тъмнина.
Снеотопенето е истинско,
но не усещам пролетта.
Неравномерно изветряваме.
Очите повече от мисълта.
Докато обяснявам бялото,
ръцете ми са станали река.
Селвер
