Пропукани човешки очертания.
Животи стогодишни.
Снегът вали и може би е граница
между сегашно и предишно.
Между сегашната ми многоъгълност
и вчерашните страсти.
Между причината за тръгване
и нещо още по-неясно.
Пропукани човешки очертания.
През процепите дишам.
Смалява се каквото е останало,
докато не остане нищо.
След всяко премълчано изречение
сме по-отдалечени.
А другото са междуредия.
И заливи обезлюдени.
Шумът от дишането на медузите
напомня, че съм още будна.
Морето в мен не е илюзия,
но ти едва ли ще го чуеш.
Селвер
