понеделник, 9 март 2015 г.

Очертания

Пропукани човешки очертания. 
Животи стогодишни. 
Снегът вали и може би е граница  
между сегашно и предишно. 

Между сегашната ми многоъгълност 
и вчерашните страсти. 
Между причината за тръгване 
и нещо още по-неясно. 

Пропукани човешки очертания. 
През процепите дишам. 
Смалява се каквото е останало,  
докато не остане нищо.  

След всяко премълчано изречение 
сме по-отдалечени. 
А другото са междуредия. 
И заливи обезлюдени. 

Шумът от дишането на медузите 
напомня, че съм още будна. 
Морето в мен не е илюзия, 
но ти едва ли ще го чуеш. 

Селвер