Тихи летни вечери

/на баба/

                                            "Каквото сме загубили - остава,
                                 каквото притежаваме е дим."  

                                                     Калин  Донков

На лятото по тънката презрамка 

бродира пируети влюбен бриз.

А аз по пясъка с перо от чайка

рисувам птици, вятър и звезди. 

И чувствам се като прашинка бяла - 

частица от безкраен необят. 

И сякаш времето съвсем е спряло 

и над морето ангели валят. 

Морето знае всичките ми тайни. 

За грехове, падения и въобще...

Магьосник е - лекува всички рани

и търси за крилете ми небе. 

Вълните шепнат спомени за баба.

Събуждат малкото момиче в мен. 

Обичам се, когато съм такава - 

момичето на баба Юмгюлсюн. 

Животът e гравиран с много липси. 

Но аз си го обичам и такъв. 

Морето има отговор за всичко.

А баба (знам) ме чака там - отвъд... 

Така ми липсват топлите ù ласки... 

А празното ù място в мен боли! 

Морето болката ми приюти... А аз ли?

Дъжда в очите си превръщам в стих... 

Селвер

Животът е гравиран с много липси...