Блус за сам

От тези дъждове не виждам пътя си.
Догоре ми е пълно със тъга.
И все се губя в някакви си петъци.
Начаках се на слънце и дъга.

От толкова тъга изгубих себе си.
Не зная птица ли съм или стих.
Ако съм птица, кой е скрил небето ми?
И кой открадна всичките звезди?

От толкова морета станах пясъчна.
От толкова далечност ослепях.
Понякога боли от недосатъчност.
Човеците... не могат да летят.

От липси нощем си строя безсъници.
Раздялата е тъжен блус за сам.
Към себе си не търся преки пътища. 
Такива няма да намеря, знам. 

Селвер

Човеците... не могат да летят...