Тъжно

Търся някакъв сън - да приспя ветровете си...

Днес съм тъжно небе 

и мълча дъждовете си. 

Търся някакъв сън - 

да приспя ветровете си.

Няма път, няма свят.

Ослепяха иконите. 

Няма бряг любовта. 

И не дишат сезоните.

Нямам нищо сега.

Празна къща за птици съм. 

А един фотограф 

препарира измислици.

... и се губя в дъха 

на следтебните залези.

Колко обич посях, 

а сега жъна белези. 

Днес съм тъжно небе 

и мълча дъждовете си. 

Няма птици във мен 

и не помня крилете си... 

Селвер

... а един фотограф препарира измислици...