*

 

Октомври не разбра какво ми е.

Октомври не разбира от сърца.

След всяка паднала звезда в животите

не следват непременно чудеса.

Октомври знае колко нямане

побират нашите тела.

И в колкото небе повярваме,

дотам са нашите крила.

Октомври. Застудява в строфите

и по градините на този град.

Изтекли блянове и срокове.

Но всичко заслужава хубав край.

Внезапна птица имитира вятъра.

Следобедът забавя своя ход.

По-топла и от спомена за лятото –

останала по устните любов.