Светлина от есенен лист

 

Септември идва вместо птиците.

Поляга в още топлите гнезда.

Какви очи ще му измислите

сред хаоса от падащи листа.

От тръгванията ли ослепяваме

или от липсата на небеса?

Излита любовта нанякъде.

Разделите не са, каквото са.

Септември е по клоните, по вените.

Септември – като нищо друго на света.

Да го изплача ли, да го живея ли?

Стихотворение ли да му посветя?