В очите ти са всички есени,
минавали през твоя праг.
Какво безумно равновесие –
Да не залитаме от щастие
по пътя, който ни остава.
В очите ти са всичките мълчания,
които се маскират на забрава.
Септември е безптиче вдъхновение,
сбогувания чакат своя ред.
В очите ти са всичките стихотворения,
в които са си тръгвали от теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар