*

 

Махалото на този ден

отмерва ширината

на ъгълчетата във мен,

на липсващото лято.

Един безоблачен рефрен

се влива в дългия следобед.

На свободата ли съм в плен

или на чувства преддъждовни.

Смалява ли се звук по звук

това, което си прежалил?

Септември е. От тук

до края на душата.