*

Развей косите си на вятъра.

Невидим плен. Невидим плен.

Тежат от лято сетивата ни.

Светът е необикновен.

Развей косите си на вятъра,

какво не си разбрал?

И спомените, и забравата –

в един и същ безкрай.

Развей душата си на вятъра.

Мълчи. Мълчи. Мълчи.

И наказанието, и наградата

е да си жив.