*

Сърцето вдига крепостни стени,

високи до небето.

Каквото трябваше да съхраним,

отдавна е в небитието.

Заобикалящият свят

поставя свойте анамнези

и по-добре от мене знае как

обичам, страдам, радвам се и мразя.

Какъв безкрай, каква любов,

щом всяка половина е различна.

Щом винаги единият е по-готов

да вярва, да си тръгне, да обича.

До мозъка на костите сами.

Очите – наводнена песен.

Сърцето вдига крепостни стени,

не можеш и с троянски кон да влезеш.