30 юни 2021 г.

Светещо стихотворение

 

Прозорците ми гледат към небето, 
различността ми не личи отвън. 
И ако думите ми светят, 
причината е вдън душата, вдън. 

Не ви осъждам, не завиждам. 
Не гледам на света със вашите очи. 
Обичам изгреви, копнея безгранично. 
Преследвам не човеци, а мечти. 

И все цитирам тъжните поети, 
но любовта е важната сега. 
Седалището на душата свети 
и не, не всичко е тъга. 


Няма коментари:

Свидетелски показания на белега (или самопризнания)

  Когато държиш в ръката си изсъхнало листо, а после отвориш шепа   и оставиш вятърът да го отнесе, по дланта ти оставам – следа от септемв...