Прозорците ми гледат към небето,
различността ми не личи отвън.
И ако думите ми светят,
причината е вдън душата, вдън.
Не ви осъждам, не завиждам.
Не гледам на света със вашите очи.
Обичам изгреви, копнея безгранично.
Преследвам не човеци, а мечти.
И все цитирам тъжните поети,
но любовта е важната сега.
Седалището на душата свети
и не, не всичко е тъга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар