4 юни 2021 г.

*

 


Колко сняг, колко сняг разтопен... 
Тишини дъждоносни. 
Аз седя насред шумния ден 
и не зная какво съм. 

Ненаписан все още куплет 
или песен, изпята отдавна. 
Дали поглед, отправен напред
или сън от забрава. 

Океан ли безкраен и тих 
или вятър, бушуващ на воля. 
Небосвод с милиарди звезди 
или недорисувана пролет. 

Дали спомен за празно гнездо 
или късно разказана притча. 
Светлина ли на чужд хоризонт, 
синоним ли крилат на "обичам".  

Дали светло оранжев невен 
или синьо кълбо от въпроси. 
Аз стоя насред шумния ден 
и не зная какво съм. 


Няма коментари:

В края на декември

  Да простиш и да оставиш в миналото някои неща, е един от най-прекрасните начини да отвориш място за хубавите предстоящи.