*

Къде живея вчерашните скърби? 

А утрешните радости? Къде? 

На колко обич ще отвърнем? 

Какво ще вземем, колко ще дадем? 

Забързани, улисани, заети 

с нещата, независещи от нас, 

пропускаме това, което 

разклаща вътрешния ни баланс. 

И пренареждаме приоритети.  

Във този свят непредвидим 

не всичко можем да усетим, 

не всичко можем да простим. 

На всичко ли изтича срока? 

Ще имаме ли още ден? 

Къде живее вчерашната болка? 

А утрешното щастие? Къде?