Не е ли?

 

Мирише на трева и пролет 

денят – като утеха жълт. 

Две лястовици шумно спорят 

за грижите по птичия им път. 

Април разказва приказка за края 

на твоята, на моята тъга. 

Черешов цвят – така нетраен... 

Животът е  единствено сега. 

И утре вероятно продължава. 

Но знае ли, но знае ли човек 

на колко време има право 

и кой ще е за болката му лек. 

Необходими мигове на радост – 

минават през животите като река

А пролетта не е ли път към края 

на всичката, на всичката тъга?...