И сега, и до края

Любовта пребивава 

във сърдечен затвор. 

Тя е винаги права – 

няма спор, няма спор. 

Любовта те спасява 

от безброй тъмнини.  

И безспир преброява 

твойте светли страни. 

Любовта е такава – 

непонятна, без бряг. 

Много синя във сряда, 

много тиха след сняг. 

Любовта отстоява 

своя птичи стремеж. 

Ту е мярка за сляпост, 

ту е пламък на свещ. 

Ту е стъпка нагоре, 

ту е дълга река. 

Ту не зная какво е, 

ту е мека тъга. 

И сега, и до края,  

и във студ, и във пек. 

И когато ограбва, 

и когато е лек.. 

И каквото да става 

в твоя град, в моя град... 

Любовта управлява 

този див необят.