Бавно

 

Във  шеметно забързания свят 

пестим и полети, и чувства. 

А закърнелите ни сетива болят, 

когато нощем се отпуснем. 

Живеем бързо и на самотек 

и някой все ни е виновен. 

Човекът вечно търси друг човек, 

а често губи себе си неволно. 

Наричаме със други имена 

гнева и липсата на смелост. 

Пресмятаме платената цена 

за лудости, любови и раздели. 

И търсим евфемизми, да смекчим 

коравостта на дните земни. 

Наясно сме – надве-натри 

живеем. Ами... няма време.  

Но времето е пагубна величина. 

Гадаем, колко ни остава. 

Животът води право към смъртта. 

И затова, и въобще... живейте бавно.