Може би не разбирам
всеки свой луд копнеж.
Нещо ценно умира,
няма как да го спреш.
Нещо ново извира
от незнайни води.
А тъгата всемирна –
зад завеси от дим.
Тази дума обичам
има много съдби.
Неродено кокиче
под снега още спи.
Радостта е потребна –
и преди, и сега.
И дано сме последни
на света по тъга.
Премини през живота
или го прелети.
Наслади се, защото...
Просто се наслади.
Разпери над тревата
непокорни криле.
После тя ще разпери
тихо свойте над теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар