(на децата ми)
Надвесена над мисълта, че
от пропасти не ме е страх,
в мига преди да се разплача,
ще се стопи каквото бях.
Каквото искам, ще се уталожи,
за сметка на това, което е.
Крилете нямат нищо общо,
животът ми не е небе.
Преди да изговоря всички думи,
ще дойде краят, знам.
И колкото и къс да ми се струва,
животът следва своя план.
И няма как, изчезвам и това е.
Различно от какъвто и да е сюжет.
Ще ви обичам пак, но ще си трая.
Звездите ще го потвърдят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар