***

Следобедът лениво лъкатуши

по празни плажове и пълни булеварди. 

Какво забравям, на какво се уча? 

От всичко мога път да си направя.  

И свърши лятото, и свърши август, 

усеща се по паниката птича. 

И дъжд, и студове на прага, 

но аз и през септември те обичам 

Минават мигове, жълтее листопадът – 

разказва много стара притча. 

Провали, безизходици, награди, 

животът е конгломерат от всичко. 

А есента тече като по график 

и сложните ни същности пресича. 

Денят е къс и му се вижда краят, 

но знай, че утре пак ще те обичам.