Контрасти

Живеем насред шум хилядолетен 
и ни е страх да бъдем слаби. 
От много есен ставаме поети, 

от думите какво ще си направим? 

Складираме тъга и радост 

в невидимите стаи на душата. 

И може би понякога сме прави, 

че почваме живота отначало. 

Опитваме да скрием крехкостта си, 

а нямаме с какво да я заместим. 

Каквото не успеем да опазим, 

навярно е от друга песен. 

 

Привидно силен и безстрашен, 

живееш в свят на думи и контрасти. 

Магията не е ли във това, че 

си неунищожим заради крехкостта си?