Кутия за сънища

В тревожно време оцеляваме, 

животът – твърде къс, за да го разберем. 

Каквото имаме, раздаваме, 

докато сетен дъх гърдите ни опре. 

И нищо повече (не е за вярване). 

И нищо повече не предстои. 

Дали ще помни някой, някъде, 

вълненията ми и мойте тишини? 

В кутия от обувки трупам минало – 

изрезки от какво ли не. 

Изрезки от мълчания изстинали 

и радост, колкото море. 

Изрезки от тъга и сънища, 

в които бях или... не бях. 

И обещания големи или мънички, 

които спазих или не можах. 

И тъй, живея страница по страница 

живота, който аз сама избрах. 

А за това, че може и да ме забравите, 

не ме е страх, 

въобще не ме е страх.