Непобедимо безпокойство,
и все по-близък хоризонт.
Къде е мястото ти, кой си
насред красивия сезон?
Насред това, което нямаш
и онова, с което си се примирил.
Насред човеците, в които вярваш
и тези, във които си се усъмнил.
Насред въображаемите нишки,
в които сам си се оплел.
Насред възможността да дишаш,
насред пътеката, която си поел.
Навярно отговорите са прости,
защо все търсим сложността?
Не си ли ти това, което носиш –
моретата, мълчанията, любовта?
2 коментара:
Защо ли няма емотикончета, за да поставя сърчице?Обичам поезия, но не обичам да цитирам както някои правят фрази от дадено стихотворение, като коментар, за да покажа, какво ми е харесало. Много, много здраве и до напролет!При Ивайло...
Публикувах в caribiana
Публикуване на коментар