*

Колко надежди сред днешния хаос, 

някой протяга ръка. 

Необходима е капката радост, 

равна на три океана тъга. 

Няма какво да го мъдрим живота, 

нужно е просто да бъде живян. 

Без обяснения, без уговорки,

с точките и тишините след тях. 

Нямаме друго. Да следваме пътя – 

пролети, есени, зими, лета...

А и защо да не бъдем безсмъртни, 

като за малко забравим смъртта...