*

Колко любов сме оставили 

в тихи предишни лета. 

Как се преплитат представите 

с реалността.

Колко пропуснати мигове – 

можем ли да си простим? 

Толкова щастие стига ли, 

как ли да го съхраним? 

Сякаш сме книги за четене – 

краят е непредвидим. 

Пътища дълги, преплетени. 

Ние вървим ли, вървим...