*

Последно разкаяние или 

последна съпротива, 

преди съвсем да се смали 

това, което си отива. 

И продължаваш. Все напред. 

Загърбил всичко старо. 

Защото ти си архитект 

на своите представи, 

на всеки правилен и грешен ход, 

във който си се давил. 

На дните си, на краткия живот, 

за който си създаден. 

Извън това светът е пак красив,  

но в чужди пролети и зими. 

А там е все едно, дали 

си съществувал и те има.