*

Издигаме кули от думи, 

високи прегради от страх. 

Добре, че поне съществуват 

морета и лодките в тях. 

Следите от птичия крясък 

поетът превръща в слова. 

И може би всичко е ясно, 

но ние не знаем това. 

Но ние очакваме чудо 

и някаква хубава вест. 

А може би нямаме друго, 

животът започва от днес. 

Хвани се за нещо красиво. 

Мечта ли, звезда ли – не знам. 

А аз ли? Чета и поливам

цветята на мама... насън.