*

Някой изсипа снежинки в съня ми 

вместо тъга. 

В моите сини душевни поляни 

стихове – вместо река. 

Нашите радости, нашите скърби – 

всичко в една чернова. 

Колко сме смъртни и колко безсмъртни – 

никой не знае това. 

Думи значими и думи крайпътни – 

всяка оставя следа. 

Времето, времето  ще ни запрати 

право към наште места.  

Днеска ни има, а утре ни няма, 

колко да взема и колко да дам? 

Нещо далечно отеква в съня ми – 

тръгвам натам...