Денят прелива от безптичие
и плаче с капки дъжд.
Небето все по-ничие –
нашир и длъж.
И нямат срок на годност думите,
стихът ги топли в своя скут.
Надеждите, които съм изгубила,
са днес при друг.
Предначертани са посоките.
Дано към по-добро.
От мен да знаеш – даже болката
се възпитава със любов?
Няма коментари:
Публикуване на коментар