*

Октомври преброява птиците, 

отлитащи на юг. 

Остават спомени по жиците, 

светът е вече друг. 

Денят прелива от безптичие 

сега, сега, сега... 

Градът, забравил своето величие, 

притихва във тъга. 

Приижда зимата неистово 

към нас и към света. 

Спасява ни, спасява ни единствено... 

Коя ли? Любовта.