*

И стигаме до място, на което 

посоките си нямат имена. 

А лавандули определят битието 

на вятъра по нашите платна. 

Реките са огледала за птици, 

но не това ги кара да летят. 

Какъв ли е неразгадаемият смисъл 

на птичите им жития? 

Дали им е достатъчно да знаят, 

че съществува песента, 

в която е невидим краят? 

И осъзнават ли това, 

че като махнем всичко шумно 

от междуредията на света 

и само му добавим щипка чудо, 

ще ни остане само любовта.