Нещо ми каза април и си тръгна.
Нещо прошепна и стана на прах.
Беше ли думата обич безсмъртна?
Колко пътеки се вливат във думата страх.
Май наводни и души, и куплети.
Всичко е вече с обърнат хастар.
Ние сме същите – лодки в морето,
носещи своя невидим товар.
Ето че юни дойде като песен,
макове светят като благослов.
Aз ли? Със летните думи се смесвам.
Видоизменям тъгата в любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар