Приветствам вчерашния ден,
но без да се обръщам.
Каквото съм събрала в мен,
в това ли се превръщам?
Не виждам утрешния свят –
непредвидим и неизбежен.
Защото дъждове ще ни валят,
сега посявам нежност.
Живея с днешното сърце,
далеч от всичко непознато.
Държа единственото си лице
обърнато към светлината.
2 коментара:
Вие сте днешното ми откритие! Благодаря!
И аз благодаря!
Публикуване на коментар