В твоите думи поникват кокичета,
свършва, топи се последният сняг.
Всяко кокиче римувам с "обичам те".
Всяко "обичам те" всъщност е бряг.
Дълги са, дълги крайбрежните ивици,
но пък душата е най, най, най-дългият път.
Всичко прекрасно е може би истинско.
Може би днес затова е кокичен светът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар