Защото есента ме приютява
в невидимите свои къщи.
Септември цветовете си развява.
Разголва златната си същност.
Тръпчив остатък от тревога
на боровинките във сока.
Нещата, без които мога,
са много, много, много, много.
*
Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...
1 коментар:
публикувах в caribiana
Публикуване на коментар