Сто на сто

По есенните коловози 

кънти на лятото смеха. 

Незнайно накъде ни носи 

течението на стиха. 

Незнайно колко ще ни струват 

нещата, казани на глас. 

Душевните ни амплитуди 

засягат само нас. 

Не зная как се обяснява 

милувка и перце. 

И как се уравновесява 

объркано сърце. 

Но зная, че ще се изрони 

листо подир листо 

тъгата. И ще дойде пролет. 

Ще дойде. Сто на сто.