30 ноември 2018 г.

*

Така се вкопчваме в живота, 
а той лети, лети, лети... 
Стотици хиляди "защо"-та. 
Насред безкрая – аз и ти. 

Най-слънчевото място на душата – 
населено с мечти. 
Човекът е съвкупност от нещата, 
които може да прости. 

Незнайни улици ме чакат, 
неизживени красоти. 
Човекът е съвкупност от нещата, 
които няма да прости. 

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...