7 ноември 2018 г.

* * *

Тъгата е разперила крила, 
но няма вятър, няма вятър. 
Пустините, в които съм била, 
направиха нещата по-понятни. 

А всяка болка е крайпътен знак – 
човек е част от свойта сянка, 
но без да знае, че е мрак
вътрешността на мрака. 

И без да е наясно, че светът 
едва ли знае, че го има. 
Върви и сам за себе си е път 
във кръговрата си безимен. 

2 коментара:

Unknown каза...

Публикувах в caribiana

Unknown каза...

Тази поща ми я направиха, но не я ползвам. Ползвам nikolova18@abv.bg

В края на декември

  Да простиш и да оставиш в миналото някои неща, е един от най-прекрасните начини да отвориш място за хубавите предстоящи.