* * *

Тъгата е разперила крила, 

но няма вятър, няма вятър. 

Пустините, в които съм била, 

направиха нещата по-понятни. 

А всяка болка е крайпътен знак – 

човек е част от свойта сянка, 

но без да знае, че е мрак

вътрешността на мрака. 

И без да е наясно, че светът 

едва ли знае, че го има. 

Върви и сам за себе си е път 

във кръговрата си безимен.